Мъжкият хипогонадизъм се обуславя от недостатъчна секреция на тестостерон или отсъствие на ендогенен тестостерон, което може да възникне при различни заболявания, свързани с патология на тестиса (първична тестикуларна недостатъчност) или патология на регулиращите центрове (хипогонадотропен хипогонадизъм). Вторичният, или хипогонадотропния хипогонадизъм възниква вследствие на гонадотропна недостатъчност, която може да се съчетае с недостатъчност на други тропни хормони на хипофизата. Секрецията на тестостерон се контролира от хипоталамо-хипофизаро-тестисната система. Отделянето от хипоталамуса на рилизинг-хормон на лутеинизиращия хормон стимулира отделянето на гонадотропините (лутеинизиращ хормон – ЛХ, фоликулостимулиращ хормон – ФСХ) от хипофизата. В мъжкия организъм ЛХ стимулира синтеза на тестостерон от клетките на Лайдиг и способства за развитието на тестисите, а ФСХ съвместно с тестостерона ригулира сперматогенезата и съзряването на сперматозоидите. ФСХ освен това повишава активността на ЛХ и синтеза на тестостерона. На свой ред, тестостерона регулира отделянето на ЛХ и ФСХ от хипофизата посредством отрицателна обратна връзка. В клетките на Сертоли, намиращи се в тестиса, се изработва полипептид – инхибин, който потиска секрецията на ФСХ (продукцията на последния се стимулира от активния).

В своя статия, “Българска сексология” разгледа същността на понятието волýст, което определя специфичните усещания, възникващи при фрикции по време на полов акт. В този момент, настъпва нарастване на сладострастните усещания, довеждащи до максимално усилване на сексуалната възбуда и възникването на оргазъм. В зависимост от психоемоционалното и физическо състояние на човека по време на полова близост, волýста може да има различна чувствена окраска. Диапазонът на тези преживявания е достатъчно широк, т.е. от изключително приятни и екстремално възбуждащи, до неприятни, дразнещи, притъпяващи усещането, а при някои заболявания на нервната система или половите органи – до болезнено раздразващи. Това е свързано с постепенното повишаване на чувствителността на гениталните зони на фона на тяхната регулярна стимулация, породена от изучаването на психологичните и сексуални особености на партньорите.

Обикновено оргазмът при мъжете винаги се асоциира с чувственост, наслада и преживяване на “несравнимото чувство”, което дава еякулацията като краен израз на оргастичните преживявания. Съществуват обаче и редица състояния, които могат да доведат до болезнени усещания, възникващи при оргазъм. Същите могат да се разделят на две големи групи – с генитална и с негенитална локализация, съответно произход. Болевите усещания с генитална локализация възникват вследствие на възпалителна патология от страна на добавъчните полови жлези или мускулно-свързващия апарат на половите органи (например синовит на мускулите прикрепващи тялото на половия член към срамната кост) и др.

Общоприето е, днес да се счита, че най-честите причини за еректилната дисфункция (ЕД) се дължат на нарушения в централната нервна система, в частност в нейните висши отдели. Психогенната импотенция заема лидерско място в списъка на различните видове нарушения на ерекционната функция. Освен това, всеки лекар, който е имал дори веднъж контакт с пациент, страдащ от разстроство в ерекцията, може да забележи колко дълбока психична травма остава това заболяване в мъжа. Един от първите специалисти – сексолози, заговорил за явленията тумесценция и детумесценцията е Havelock Ellis, за който “Българска сексология” писа. Интересното е, че той използва тези понятия като приложими както към мъжката сексуална физиология, така и към женската такава. С тях той означава най-общо притока на кръв в областта на малкия таз по време на полова възбуда и оттичането на кръв от тази област като физиологично последствие на успокоението. Общоприетият модел на стадиите на сексуалния отговор – желание, възбуда и оргазъм, е въведен през 1974 година от Helen Singer Kaplan, чиято заслуга се състои в това, че за първи път, “желанието” се включва в механизма на половия отговор в качеството си на първо, водещо събитие.